Устните пропити с болка
устните пропити с мрак
сама съм от болка изнемогвам
сама съм душата ми кърви отново, смях..
Смях убиващ всяка моя клетка
разкъсващ на две друпавото ми сърце
болка,да вярвам вече не мога
все по бледо става мойто лице...
Тихо е, викът ми пори тишината
падам, строполясвам се на заледеният паваж
ръцете вкочанени от студ треперя до болка
всяка една радост е за мене вече мираж..
Очите ми в сълзи се давят
гаснат искриците във тях
надежда няма..убива ме онзи спомен..
нощ обгарни ме с воала ти изпълнен с мрак...
Пусто е , празно и разбито
цялото във кръпки - леденото ми сърце
като кинжал във него впито
онзи убийствен спомен напомнящ за теб.
Издъхвам в тъмата - отново във черно
мрака поглъща изгниващата плът
изчезва и чувството в мене изгверно
няма любов , остават само капките кръв....
