vOsYcHnA_pRiNcEsA & Mistic
Много ли сме нужни на света?
Колко малко можем ние да дадем?
Тленни останки и изстрадала душа...
На битието монотонно сме във плен.
Цветен воал е живота знай,
гъсто вълнено кълбо.
Ти част от него си,
оцвети го със добро...
И нека багрите са светли, нежни,
нека няма мрак, сълзи, тъга...
Знай, и грешките са неизбежни,
но не скланяй ти глава...
Смело живота погледни,
за горчилката се приготви.
Сладко-тежък коктейл е съдбата,
дали ти стиска...сам реши.
Ако колебание в ума ти се провира,
затвори очи и действай смело...
Щом живота нас ни провокира,
нека му го върнем с нащо дело.
Дръзко полети нагоре,
слънцето не ще те изпепели!
Крила от смелост – негорими,
просто возвиси се ти...
