Нощен сняг

[Gentiana]

Луната бе огромна и красива,
стоях на пост в гората край града.
Войнишки дълг,знам, всеки мъж отбива.
И носи гордо своята съдба.
Валеше сняг,дантелено-прекрасен.
Във всяко късче лунна светлина
танцуваше, небето беше ясно.
Спокойно беше в моята душа.
Представях си любимото момиче,
какво ли прави в този късен час?!
Дали си спомня тя, че я обичам?!
Дали си мисли пак за мен, за нас?!
Валеше сняг, по устните ми лепне,
по бузите топи се - сълзи?! Не...
От тази хладна ласка в мен се сепна
войнишкото ми влюбено сърце.
И в мен вали, затрупва чувства стари,
камбанки златни сребърно звънят.
След час ще ме смени на пост другарят
и с мене всички мисли ще заспят.

[ranenia skorpion]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[Gentiana]

 [hey sexyy] [usmivkaa]

[everlasting]

А защо си го писала от името на войника, кое те вдъхнови, миличка за този хубав стих?

:flowers: :flowers: :flowers:

[Don_NUTSO]

супер е :) много яко :)
хубаво е да се пише и от мъжка гледна точка :)

[Gentiana]

А защо си го писала от името на войника, кое те вдъхнови, миличка за този хубав стих?

:flowers: :flowers: :flowers:

За този нощен сняг ми разказа съпругът ми, макар че интерпретацията си е моя измислица.Той не си е мислил за любимата, а най-вероятно как по-бързо да се прибере на топло. [lol] [lol]