В една раздяла няма нищо хубаво.
Сълзите се преглъщат,
връщат се прегръдки,
надребно се накъсват старите писма,
защото общото ни вече е изгубено
и книгите не се отварят с лявата страна...
Душата ми ще помълчи над няколко листа...
за да не ти разкаже приказка за лягане,
за да не те прегръща, както знае тя
и да откъсне страниците несъздадени,
и да остане някъде пространствено сама...
А после ще те впиша в няколко послания,
добавени набързо наръка:
"Не съществува нищо хубаво в раздялата,
Сълзите се преглъщат,
връщат се прегръдките,
надребно се накъсват старите писма,
защото общото ни вече е изгубено,
защото книгата е с недописани листа..."
Подписвам се. Бях аз и аз ще се осъдя,
ще сложа върху себе си последната черта.
Точка. Права. Равна тишина.