Моя нежност, време е да ставам,
успах се като че за цял живот,
не ме привиквай, лесно се поддавам,
нямам воля да премина под
тежката ти сладост, да измамя,
изнизвайки се като нишка дим,
напои ме и на теб ухая,
и да не искам, с теб съм неделим.
Да помълчим, аз и ти, и двама,
твоят глас ме прави нераним,
като опиум или като ограда
от света далеч прегръща ме, държи.
Този сън под клони на липи
е младост, дружба с Райски двори.
Да избягам като твой любим?!
Може би, но ще се затвори
Портата и твоята отвара,
някой друг ще дойде да отпива,
успал съм се, но защо тогава
очите дишат, търсят твойто име.
Прикосновение, подай ми къс реалност,
в него ще се вкопча и така
ще ми стига малкото бруталност
на истинските дневни стъпала.
Моя нежност, целуни ме зряло,
крушов миг на медени уста,
зрението ми във теб е цяло,
да поспя оставам, Нани-На.
