Снегове

[{dulgokoska}]

/Сега и Тук лицето не е важно, защото е навсякъде и всички лица./

Не е най-ранното ставане и все още аромат на кафе не владее въздуха, но друго поглъща, друго попива...
Щом излезна, пристъпвайки прага, се губя в зимния свят. Хладината, студената вода, чешмата на Вярата отварят очите, отварят душата.
/И вдишваш, така силно, че дробовете ти се будят, пълнят се ненаситни, а само след секунди безволно викат да спреш, защото ще се пръснат./
Колко им е силно себичното.
Искат повече свежест, още и много въздух, всичкия. Искат и да ги бъде, да са цели, за да го получат.
Изключително... или иключвателно.
А наоколо... кап-кап... сияние.
И се чуват тихи стъпки, всъщност падания. Като че ли хиляди топлийки задържат снега и главичките им блещукат, а той бавно се разтича, сменя формата си, приема промяна, но не бърза, чака да се открием...
И ето ме мен. В паданията.Натежали от тежест, есенноуморените дървета се покланят от него до него, от мен до мен, от небето до земята. Някои клони така обичат, че се чупят, плътността не е за тях. Симбиозата се пропуква, за да си отиде.
От другите сама падам.
Снощи чувах себе си, първо се обръщах леко плаха и силно любопитна. Чувах се. Кап-кап... Туп-туп. Стъпки, без скърцане. Пантите са още млади...
Как е красиво моето непадение... Приказка. /Стоиш сам насред зимна картина, а край теб се разхождаш, улавяш се с всичките си сетива, дори с неоткритите. А щом някой клон плътно се влюби в теб... скачаш, чувайки стъпка./
Такива утринни обичам.
Да ме има наведнъж – сама и с мене си.


...без скърцане. Пантите са още млади...

[Mistic]

[oops]

Невероятно е. Много ми хареса. Ставаш все по-ексцентрична, и по...  :)
Наистина е... влюбих се.  :p

[me4tatelka]

Уау... каква чудесия си сътворила, Нели  [heart__]
[plqs plqs]

[`Fallen_Angel`]

Едно време ти говорих аз да пишеш, ма ти чак сега си се сетила :)

Колко много красота е останала неизписана, но се радвам, че сега започваш да я сътворяваш