Отключвам!...

[{dulgokoska}]

Не ме примамвай с паднали цветя...
По следите им не искам да те следвам...
През чужди мисли ще ме отведат...
Ще се получи дишащо преселване...
И без път ще стане таз Земя...
В себе си объркана, заплетена...
По начин, в който няма чудеса...
А тъгите ще останат неусетени...
Не е това... и грам не е това...
Което може и което трябва да се случи...
Аз обичам обичайните неща...
Защото с тях и неслучайните отключвам...
Не те привиквам с вдигнати стебла...
Върви напред и не ме преследвай...
За да видим чудо в своите дела...
И Красивото в тъгите да отсеем...
22.10.07.

[me4tatelka]

 [inlovee]

[Zatoichi]

Ключ,врата и брава...
Лъч и сянка в стая малка...
Радост и тъга изгряват
зад (не)познатата ключалка.
[cvetee]

[phibi]

 [heart__] [heart__] [heart__]

[dodic]

Отключи и нещо в мен стиха ти Дългокоске.
Повече от прекрасен е, незабравим.
Поздрав. :)

[magit0o0]

МНого красиво...  [inlovee] [inlovee]