Тичаш ли?!...

[{dulgokoska}]

Ще те почакам, времето съм вързала...
В косите си, изплетени от прежда...
Те говорят всеки миг със вятъра...
Дали ме искаш, мозайки ли подреждаш...
За да ме стигнеш, по остри камънаци...
Сглобили шир със своите тела...
Тичаш ли?! Поднася ли ти пясъкът...
Не се провиквай, чувам и така...
Как ме дишаш, как отвръзваш месеци...
И дъната им преравяш, устремен...
Към тихите ми, бледи полумесеци...
Съзиращи следи... от празен ден...
Ще те почакам... но преваля слънцето...
И луните ми ще се покажат други...
Ръцете си протягам, за да пусна...
Вятърът... от мен да те целуне...

[me4tatelka]

Аз пък вече се влюбих в това стихче  [inlovee]

[phibi]

Поне веднъж ми повярвай - прескрасно е :)

[nMz]

Hе искам вятърът да ме целува ...
Аз искам ти сама - със устни жар ...
И времето пусни , че то не струва ...
Когато някой му е вечен господар ...

[No_ExIsT]

Пуснати, разпилени коси. Забързан вятър.
Нечии устни той неотлъчно, тихо следи.
Студена тухла на празна гара - топъл камък.
Времето иска нечий спомен да съживи.
Да ги понесе на следите с мокрия пламък,
да те върже безмилостно както него ти.

[XpacTa_lavista]

Много е хубаво всичко [inlovee]

[GeRi`LoVe`h0o0sT]

 [cvetee] [cvetee] [cvetee] [bravisimo] [cvetee]

[Mistic]

Мммм  [inlovee]

[{dulgokoska}]

вие сте ми прекрасни [inlovee] Благодаря!


Ината съм в стремежа си към тебе...
Чакам вече вечност, чакам миг...
Устните белеят и чернеят...
Господаря, без да искам, го убих...

Спомените топлят само малко...
Човешка длан е вярна топлота...
Възелът събира мои капки...
Усмихвам се със цялата душа...

Ти Тичаш ли?!...
Дано да е така...