Загубена, забравена, потънала в мълчание...
Света не гледах и той не поглеждаше към мен.
Сама се бях обрекла на сълзи и на страдание,
но за мене днес е нов, прекрасен ден!
И ето го, моето начало светло, ново!
Днес съм силна, днес съм просто аз...
Бях в царството на мрака, тъмно и злокобно,
но очи отворих! Събудих се и дадох си шанс.
И днес показвам лицето си на светлината.
Прониква в мене, гони всяко късче студ.
И с вдигната глава изричам словата,
които бях заключила в един затънтен кът.
Днес съм силна! И света отново преоткривам.
Днес съм силна! И ето ме стоя пред вас.
Днес... няма думите си аз да скривам...
Говоря силно, ясно... с пълен глас...
И вече някак си... от никой няма нужда!
Някак си... самодостатъчна и силна съм сега.
Няма вече на себе си да бъда чужда....
Тук съм! Силна съм! И пак обичам деня.
