Carded Wool \Влачена вЪлна\ [XpacTa_lavista & vOsYcHnA_pRiNcEsA]
В своите дири асфалтови слепи,
от горчилка пленени, не шават,
захаросват, сърцата ни клети
и се молят да искат да дават.
В свойте небесни морски дъна...
Сладости раздават много щедро,
но нагарчат и навяват тъга...
Хората си нямаме сърце... резервно!
От човешката болка прибрани
във несретни, но топли приюти,
градим грубо, но здраво ковани,
бедни дни и богати минути.
И някак кучешки живота ни стана.
Животинското в нас си живее.
Нищо, че е бетонена епохата наша.
Звярът в нас гори, а не тлее...
Тук изпросена вяра не дават-
тя си струва дори безразлична.
На земята явил се е адът,
неслучайно и все прозаично.
Но не е ли рая най-истински в ада?
Не са ли и хората красиви...
в свойта животинска безпощата,
пък дори и изкуствено лъжливи?
Те не търсят съзидание в мира,
те не гълтат от космоса дар,
и забравят, не следват пастира,
а сами си надяват юлар.
Но безочливо някак си грабят,
Обират живота без капчица свян.
Материални украшения – блазнят,
Туй е на човека несъвършения блян!
