Не истински ли бяха думите..
Не мога да повярвам, че съм лъгала....
С лъжи ли нараних душите ни...
Май отдавна трябваше да съм си тръгнала...
Любов със ласки си купувах,
а за мене маска беше тя...
И с усни онемели те целувах,
те знаеха, че мамя в таз игра..
Каква игра ли?! -питаш ме...
Та ние на любов и вяра си играехме...
И ти ли не успя да съумиш
да не живееш в илюзии, най-вече себе си излъгахме...
И днес когато аз си тръгвам,
че нещо с Него ще ми липсва, запомни...
Ще ми липсва нашата заблуда..
Спомена ще ми е мил, за таз игра и тез лъжи...