Автор Тема: Сутрин росата е хладна  (Прочетена 1374 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Сутрин росата е хладна
« Отговор #15 -: Ноември 04, 2007, 00:05:01 am »
 :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Barbarian

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 622
  • Пол: Мъж
  • die,die,die my darling...
Re: Сутрин росата е хладна
« Отговор #16 -: Ноември 07, 2007, 16:48:25 pm »
Е....четох,четох,харесах и други стихчета и си го казах,но....но ако бях прочел първо това твое....Sorry,ама другите нямаше да ми харесат.
 Продължавай да държиш все така летвата! Високо е ,но пък изглежда красива там. :)
« Последна редакция: Ноември 07, 2007, 16:49:57 pm от Barbarian »

Неактивен `Fallen_Angel`

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3730
  • Пол: Жена
  • Докато адът замръзне...
Re: Сутрин росата е хладна
« Отговор #17 -: Ноември 07, 2007, 17:04:10 pm »
Съгласна с горното  :p [inlovee] [inlovee] [inlovee] [inlovee]


Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.

Неактивен Zatoichi

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3549
  • Пол: Мъж
  • Gloria victis!
Re: Сутрин росата е хладна
« Отговор #18 -: Ноември 07, 2007, 19:33:49 pm »
Невероятно е!  [cvetee]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Сутрин росата е хладна
« Отговор #19 -: Ноември 07, 2007, 20:01:43 pm »
не знаете как стопляте гадния ми днешен ден  :)
само тук, при вас винаги се връща усмивката ми  :)
Благодаря ви за това   [inlovee]
и за всичко друго  [cvetee] [cvetee] [cvetee] [cvetee] [cvetee] [cvetee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.