Фалшивият блясък заслепява до болка,
ранява, раздира и прави ни зли...
И нищо не ни стига искаме още и още
да трушаме богатства несметни. Уви!
Но някак си бързо привиква човека.
И неусетно роб става на фалш и лъжи.
В предметите бляскави търси утеха...
И пренебрегва сърцето което скърби.
Аз знам, тъжна е таз жалка картина,
но хората сме просто... бездушни овце.
Осъзнати са само... едва двама, трима,
който реалността ги безмилостно яде.
И никой не чува, никой не вижда.
Не искат да знаят, живеят в лъжи.
Но туй що към нас бързо приижда,
е туй, от което най-много боли...
И както е качулката след дъжд излишна,
тъй излишни ще са разкаянията ни...
Сами обричаме се на съдба трагична,
а после роним горчиви, кървави сълзи...
