Твърде прозаично

[phibi]

 

Посветено

Със тебе си писах
любовни дуети.
И правехме купища снимки.
Тогава се мислехме
млади поети,
на цялото две половинки.

И сега ни намирам
сред същите строфи.
Вярно, днес са по-бедни (и гнили).
Колко рима побираш
във два-три картофа?
Реалисти да бъдем(така сме решили).

Пак за ритъм и стъпки
безспир си говорим –
дъщерите ни учат балет.
Крадем си прегръдки,
наум даже спорим.
И често ти правя омлет.

От нашите срички
синът ни се учи
да мисли, чете и живее.
Бяхме влюбени птички,
светът ти улучи.
И се справяхме, както умеем.

Няма рози и песни
(освен за приспиване),
даже залезът доста е бозав.
Но ти си чудесен.
И с теб сме в примирие,
че не може да гледаме в розово.

И така си живеем,
(напук на поезията)
без трогателни драми обичаме.
Слънцето грее,
редят се препятствия.
Но с теб устояхме(дори прозаични).

[ilusia]

Миличка страхотно е ...
но ти няма да водиш подобен живот , вярвай ми ;)

[GaLLeRy]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[XpacTa_lavista]

Жалко, че светът е толкова прозаичен [confused] Чудесен стих [inlovee]

[phibi]

[prostoemma]

 [inloveee] [inloveee] [inloveee]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

 :)