Разгулства, плът, хиляди лица,
затишие, мрак, греховна самота...
Ласки, скръб, протегната ръка.
липса, срам, сетне тишина...
Аз... и толкоз много...
Мъжете на моя живот...
С тях не си говорим,
с тях играем на любов.
.........................
Отново събудих се в чуждо легло.
Отново съм била нечия мръсна ласка.
С кого тоя път седяла съм в едно кресло?
На кого показах женската си маска?
Колко нощи будила съм се до някой чужд...
Колко нощи търсила съм нечии забравени очи...
Ала ограбена от поредния греховен мъж,
не разбрах кога отишли са си детските мечти...
И в очите на новия неподходящ,
аз търся други две...
дето някога оглеждаше се моя свят,
когато помнех само две ръце...
И сега онемяла в голотата на мръсното си тяло,
не помня какво беше любовта...
А сърцето ми от ласки озверяло
ограбва и последната капка от нощта...
И днес съм онази дето „лека” я наричат.
Кукла, дяволски красива...
Оная дето жените не обичат...
Блудницата останала без пусл, ала още жива...
И много нощи ще се будя до някой непознат.
Много още слабостта си ще проклинам,
че изгубих мене и моя свят,
зарад една любов, дето всъщност дяволски обичах...
