Някой ден

[vesselin]

Когато всичко свърши,
какъв си бил, не струва;
щом нещо ще се скърши,
не може да векува.

На млечната пътека
съдбите се пресичат
и там личи човекът,
щом още го обичат.

Усмивките тогава
не просто ще го сгреят,
защото те, не слава,
а дружба ще довеят.

И в новото начало
отново ще се видим
със младото си тяло
във бисери от миди.

Тогава ще се влеем
в потока на съдбите
и песен ще запеем
за ключа към мечтите.

И всичко вчера – лава,
ще стане вече ясно:
в морето от забрава
за всеки има място.

Отварят се очите,
но вече в друго време,
а тази със гърдите
понечва да ни вземе.

Погалва ни, а страда,
тъй мило ни се смее
и сякаш ни познава,
сълзите щом копнее.

И пак започва всичко
от там, където свършва,
да търсим нещо лично,
което да ни връща.

[{dulgokoska}]

Нямам думи да ти кажа, колко съм благодарна за този стих! [heart__]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

На млечната пътека
съдбите се пресичат
и там личи човекът,
щом още го обичат.

[bravisimo]

[Афродита]

не знам дали съм чела скоро нещо подобно ... усещането е неописуемо ...  :kissoflove:

[Zatoichi]

Виртуозно!  :)

[vesselin]

Нямам думи да ти кажа, колко съм благодарна за този стих! [heart__]

Дано съм те накарал да се усмихнеш!

На млечната пътека
съдбите се пресичат
и там личи човекът,
щом още го обичат.

[bravisimo]

Мерси!!!

не знам дали съм чела скоро нещо подобно ... усещането е неописуемо ...  :kissoflove:

Трогнат съм!Стихът не е кой знае какво,но се радвам ,че създава усещането което съм искал.Да замисля и усмихва!

Виртуозно!  :)
Трогнат съм и много благодарен за милите думи!!!