Автор Тема: Върху устните-разтопени снежинки  (Прочетена 1298 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13718
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Върху устните-разтопени снежинки
« -: Декември 18, 2005, 18:12:25 pm »
Върху устните ми топят се снежинки.
Умира студена красота.
Втечняват се като сълзи-дъждинки.
Капят в шепите на утринта.
Очите си сънени с тях тя измива,
но от тази горчива вода
боли...В миг усмивката и застива,
преобразена в гадка мъгла.
Нямам сили да се боря с тази болка.
Все доказвах се, молих, крещях.
Не пита душата ми още колко
остава.Вече всичко разбрах...
Нямам право на прошка и милостиня.
И на смърт даже нямам право .
Полека се превърнах във пустиня
от стъкло. Не остана нищо здраво.
Върху устните ми  снежинки стопени
пак замръзват- студено стъкло.
Опустяло разрушава се в мене
небето ...и ми е все едно.









,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен everlasting

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 755
  • Пол: Жена
Re: Върху устните-разтопени снежинки
« Отговор #1 -: Декември 21, 2005, 10:09:27 am »
Харесва ми по някакъв особен начин! Липсваше ми поезията ти, напоследък не бях чела нищичко от тук, но сега ще се заредя за малко време напред с романтичност...
ПОЗДРАВИ
[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [I love you] [gentle-fen]
Можем да дадем на другите само онова, което имаме в себе си!!!

Неактивен aflame fairy

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 670
  • Пол: Жена
Re: Върху устните-разтопени снежинки
« Отговор #2 -: Декември 21, 2005, 10:18:06 am »
страхотно е....браво Gentiana !!!! [heart__]
".. Но щом простре ръка душата ти да вземе
Тя в миг ще се смути
всесилникът Живот преварил я навреме -
и ти...отдавна без душа си ти .."

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13718
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Върху устните-разтопени снежинки
« Отговор #3 -: Декември 21, 2005, 12:57:46 pm »
Харесва ми по някакъв особен начин! Липсваше ми поезията ти, напоследък не бях чела нищичко от тук, но сега ще се заредя за малко време напред с романтичност...
ПОЗДРАВИ
[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [I love you] [gentle-fen]

Благодаря ти, скъпа  =:).
Много съм поласкана от милите ти думи. Това, че поезията ми докосва душата ти, ме прави щастлива и задължава да създам още красиви стихове, за да се връщаш винаги с удоволствие при нас.
 [hugs and kisses] [wish all my love] [spining heart]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13718
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Върху устните-разтопени снежинки
« Отговор #4 -: Декември 21, 2005, 13:01:51 pm »
страхотно е....браво Gentiana !!!! [heart__]

И на теб благодаря, душице  :kissoflove: [usmivkaa]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Don_NUTSO

  • Странник без сърце ...
  • Администратор
  • Гений
  • *****
  • Публикации: 8550
  • Пол: Мъж
  • Choose your destiny!!!
    • Порталът за поезия!!
Re: Върху устните-разтопени снежинки
« Отговор #5 -: Декември 21, 2005, 14:35:12 pm »
красиво :)
Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13718
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Върху устните-разтопени снежинки
« Отговор #6 -: Декември 21, 2005, 22:49:47 pm »
 [hey sexyy] [usmivkaa]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.