Обичам те, какво да сторя,
че тъй безумно те обичам аз..
И в твоите лъжи безброй дори ще изгоря,
че за мъничко да притежавам "Нас"...
Обичам те, не искам да те губя...
Не искам да те виждам в Нейните ръце...
Обичам те, но съжалявам, че с Нея ще съм груба...
Не искам Тя да притежава твоето сърце....
Обичам те, неземно може би...
Отдадох ти душата си напоправимо...
и преди да си заминеш, за миг се замисли,
аз всичко свое дадох ти, незаменимо...
Целувах и прегръщах те,
но не с ръце, а със сърце...
И веднъж единствено излъгах те..
Премълчах си, че ревнувам те...
Преглътнах тези думи,
а може би така не трябваше...
Сега не искат да излизат от ума ми...
Съдбата ми не ти решаваше...
Обичам те, без край и без начало...
Обичам те, защото СИ, а друг път Не...
Обичам те, с теб се чувствам ненапълно цяла...
Обичай ме, това е моето желание...