Нея я имаше често в очите ти –
просто мъничка сянка на искане,
няколко мига, откраднали дните ти
и понесли те право наникъде.
Тя е чудно красива и умна.
Знам, че може дори да рисува.
Прави всичко, което й хрумне.
И я караш да бъде щастлива.
А тя те превръща на старец.
И краде ти до капка достойнството.
Но я искаш. И нямаш куражец
да признаеш, че тя е премногото.
И се правим, че ти си ми верен.
И в очите ти няма обични.
Без сълзи и капризи живеем.
И този път не е различно.
И двама знаем, че тя ще си иде.
Те и другите „блясъци” гаснеха.
Ти имаш свойте залитания.
Но ме обичаш. Безумно и страстно.
