Отговорът - незадоволителен !

[ilusia]

4ерно и бяло
Здравей... аз не съм от този свят. И никога няма да бъда ? А ти ?
Здравей.... Създавам светове...  и разрушавам вселени . А ти ?
Здравей... казвам на черното бяло и на бялото черно , но най-много обичам сивото . А ти ?
Здравей , аз всъщност съм от този свят , но той е част от мен. Аз не съм бог. А ти ?
Ти Божество ли си ?
Здравей , аз всъщност не създавам светове , живея в този свят , но той не е моят свят. А твоят ?
Здравей , за мен няма черно , няма и бяло , дори сивото е илюзия родена от приумицата на някой художник. А за теб ?

Всъщност опитвам се да ти кажа , че си бог. Директността ми е по вкуса само очи в очи. Но понякога не виждам смисъл от нея и дори тогава. Ами да , така или иначе дадени хора обичат да създават светове , които са неприкосновени , не завладявани и трудно можеш да се докоснеш до тях... защо да хабиш ненужни усилия да покажеш на някого своята истина , щом тя ще бъде захвърлена , окаляна или в най-добрия случай просто отхвърлена .
Здравей. Просто се опитвам да ти кажа , че си бог. Не идеята за Бог , не символа , не вярата... Опитвам , да те накарам , да ти покажа колко много зависи от теб. Колко всичко зависи от теб. О , спести си го - луда съм и без да ме гледаш с досада. Абе като цяло погледа ти ще донесе  потвърждение на усещането ти , но той е важен само за теб. На мен не ми е нужен.
Замислял ли си се , че със всяко свое действие ти създаваш или разрушаваш даден свят ? Замислял ли си се , че само една твоя дума води до катаклизми и сътресения във личната вселена на онзи срещу теб ?
А ... да ти е хрумвало как можеш да пресътвориш света ? Просто с една усмивка , която ще топли някой дни на ред ? Замислял ли си се как можеш да дариш някому обич и щастие без да се изискват каквито и да е усилия ?
А ти мислиш ли изобщо ?
Или не обичаш ? Е  разбираемо ," който трупа знание трупа печал "... М да бе , в Библията го пише.
А дали истината е печална ? Не знаеш... но я криеш... зариваш се под пластове егоизъм с оправданията , че не си искал , че е без да искаш...
Здравей , аз съм тая която греши. Аз съм тая , дето греши и никога не съжалява за постъпките си. А ти ?
Аз съм тая , която с гордо вдигната глава посреща всяка последица от действията си. Ти можеш ли ?
Можеш , разбира се... Ако поне за малко успееш да бъдеш честен със себе си . Бъди бог. Нали за себе си си Господ , решаваш и съдиш , забравяш и даваш , взимаш и изобщо можеш всичко....
Света ни е стигнал до там , че вече единствените сакрални неща са думи , които отдавна загубиха смисъла си в съществуването ни.
Клута и ритуалността към Бог отдавна изместиха вярата и истинската нужда от идола на вярата. И ти като един малък Бог си изместен , дори като човек си изместен от рутината на ежадневието и от клишето на думите ....
Здравей  , аз съм тая която не може да мрази ? А ти....
.... и тая , която може да прости всичко.... Но вече няма сили да пита " а ти ? "
Отговора е твърде незадоволителен.