Господи, полепнах по стените.
Земята под нозете ми е като длан.
Намирах много. А по сто пъти го губех.
Един живот - спектакъл изигран.
Преди дори да е започнал. А изречен.
И всеки стих - неписан. А мечтан.
Прогоних много. Някои ме обичаха...
А мен ме нямаше. И всеки беше сам.
По малко лъган и презрян. От нецелуване...
във крайчеца на устните му се стопявах.
Господи... задавям се в сълзите си,
които цял живот за никой не изплаках.
