И мене ме няма... /а ти дори не щеше промяна/

[Arwen]

Недовършен. Непогледнал отвъд.
Ще ме викаш. Без да знаеш.
Ще лягаш. Молещ за моята гръд.
И няма да искаш. И пак ще се каеш.

Отминал. Посърнало цвете.
Изсушен. Непоискал промяна.
Останал в ония мечти, нямо дете...
Пресънала обич. Глуха икебана.

Опетнен. Безмълвно уплашен.
Че мене ме няма.
И спомен. Нежен... после страшен.
И признание. Греховна измяна.

И обич. Недоизживяна.
И мисъл. Като вятър.
Леглото е празно. Ласка замряла.
И сърцето вече не се мята.

Обиден. Ранен си от тебе.
И мене ме няма.
Да бърша сълзите в твоето време.
А дори не искаше промяна.

Аз знаех за края.
Че още в началото дойде.
И тогава също те познавах.
Очите ти мъжки, с поглед на дете.

И сега? Опозорен. От тебе.
И мене ме няма.
Отминах като изсъхнало цвете.
А ти дори не щеше промяна...

[3y3ka]

Много трогващо!  Браво, продължавай в същия дух! 

[Arwen]

Искрено благодаря!

[NoT_ExIsT]

Искрено браво!

[Arwen]

Мерси, мила!