И ето те, тук на нечий бряг.
Останал сам със самотата.
От тебе прокълнат,
делиш следите със тъгата.
И чакаш. Усмивка от залеза,
в храма оставил своята.
Че прекаленото взело е връх над нещата,
оставило ти само чаши празни на иронията...
Браво, Вики, много ми харесва!