Аз не винаги съм красива.
Аз често в истерия изпадам.
Не съм оная, всеотдайна и недива,
аз съм сянката, дето в другите пропада.
Аз не винаги казвам истини,
често ги меня със своите.
Дори боли ме, че били са.
Но аз съм тая, дето още те обича.
Реквием съм на изпята песен.
Тъжната балада на сляп пианист.
В животът ми отдавна настъпи есен,
посивяла, като брада на отминал китарист.
Обичам да гоня кошмарите си нощем.
За това, че за теб никога не бях.
И пак да полудявам, да те викам още,
да моля за малко обич, дето да я имам, не успях.
И сега наливам в кристални чаши
кърваво питие, за мъничко забрава.
Тост за миговете, дето исках да са наши.
И пак те обичам на забавен кадър.
Не си ме чакал. Аз за теб никога не бях.
Не си ме мислил. Просто мираж...
Не съм те молила. В теб не оцелях.
Историята превърнах в бледен колаж.
И отказах се от теб. Отминах примирена.
Усмихнах се едва.
Обичах те. Сега съм променена.
Остана само в молитвата ми твоята следа.
