Връщайки дните назад

[Danek]

Връщайки дните назад

Винаги връщайки дните назад
питам се как това ми се случи?
Достигнах с теб любовния спад...
Да те обичам кой ме отучи?

А всъщност нещата вървяха добре...
Бях щастлив, влюбен и верен.
Но всяка следваща глъдка горчиво кафе
превърна сърцето ми в демон черен.

С теб вече не мога и сякаш съм в Ада.
Защо ме обичаш и плачеш? Защо ли...
Стои между нас голяма преграда.
И крия нещо от тебе. Какво ли?

Винаги връщайки дните назад
питаш се, защо така се получи?
Животът такъв е - един кръговрат.
За другата всъщност ти не научи...

[vesselin]

Хубав стих!!! :)

[иринка]

[cvetee] Браво!

[sunrise]

Кофти ситуация, щот понякога става навик "вечно" да има друга. :). Кво правим тогава? :) [cvetee]

[GeRi`LoVe`h0o0sT]

[reevvv] ох това ме натъжи  [sad3] браво хубаво е много!

[Gentiana]

Ех, Дани...вечните въпроси, а?  :)
Хубав стих, между впрочем  [namigggg] [a taka] [cvetee]

[prostoemma]

страхотен стих.поздравления  [cvetee]

[tonnny_bg]

Поздравления и от мен . :flowers:

[Arwen]

Отново познато... благодаря за емоцията!

[{dulgokoska}]

[oops] какъв край само... наистина добър стих, дори "чудесен" бих го нарекла, но... май не звучи на място :)

[phibi]

Признавам, краят най ми допадна :) Имаш и моя поздрав.