Вкъщи /привикнала/ phibi и {dulgokoska}

[{dulgokoska}]

Мразя тъмни и пусти алеи
(а все по мръкнало идвам към къщи).
То на блока(във който живея)
даже слънцето вечно се мръщи.

Входът му леден едва ме прибира...
Стените ме блъскат, /съм/ като в мелачка...
Домът ми е сякаш бездворна постеля...
В тъмното аз съм една Пепеляшка...

През прозорците виждам блата(не морета).
А в саксиите тръни виреят.
Няма никой(само аз и портрети)
в подобен дом да живее.

Стъпя ли тихо, отекват кошмари...
На прежни усмивки, които заключих...
Дванадет, два, все еднакво, ударят ли...
Аз друга не съм, не бих се и случила...

Мразя тъмни и празни алеи
(и все да си идвам към къщи).
То във блока(във който живея)
няма (ни)кой, който се връща.
25.09.2007

[me4tatelka]

[XpacTa_lavista]

[phibi]