Виж, сняг в очите ми вали.
Пътищата сливат в едно.
Виж, есента по раменете ми ръми.
Студено е в мекото кресло.
Виж, умората от раните словесни.
Обратите скършиха крилете.
Виж, мислите ми излетяха, без утеха.
Утрото дойде, златно и небесно.
Виж, тишината ми говори.
Светът подивява от мълчание.
Виж, една мечта с реланост спори.
Сънят ми удави се в ридание.
Виж, лъжите, глухи подивяха.
Някой някога говореше им нежно.
Виж ги, черни са, а едва успяха
да избягат от мен (от теб) толкоз безутешни.
Виж, красотата ми повяхна.
Смехът в театъра се стри.
Чуй, въждишката ми, не е лятна.
Сега мечтата ми сляпата в мене приюти.
Виж, сняг в очите ми вали.
Зимата повя ме без запитване.
Виж ме, тихо помълчи.
И иди си. Без допитване!
