Автор Тема: Зовът на Бездната  (Прочетена 1205 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Зовът на Бездната
« -: Ноември 08, 2007, 12:24:17 pm »
Сърцето ти прогнило е от злоба.
Там татул расне и царува пустота.
Съзнание, с обреченост на роба
да влачи прангите ръждиви... До смъртта.
И гинат нежните светулки на копнежа.
Изсъскват капчици, допрели огнен плот.
Сълзи, които потрошени слънца режат,
а таксата е пак един живот.
Не ме докосвай!...Черното поглъща.
От бездни две се ражда тишина.
Илюзия за дом, за родна къща,
подлъгва в мрака мръзнещи сърца
и с теб сме птици-черни и зловещи,
над смъртен одър виещи се с грак.
Разтварям ти се....Ще ти кажа нещо -
да те обичам май е от Съдбата знак.

« Последна редакция: Декември 29, 2010, 17:38:36 pm от Gentiana »







,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен XpacTa_lavista

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3489
  • Пол: Мъж
  • Дървен философ, но дрянов
Re: Зовът на Бездната
« Отговор #1 -: Ноември 08, 2007, 12:28:12 pm »
Бездната често ни търси, но води към антиматерия. Чудесен стих [inlovee]
Когато човек върви без път...
 
             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Зовът на Бездната
« Отговор #2 -: Ноември 08, 2007, 13:42:10 pm »
А какво ли е да си антиматерия  [mhmm]
Дали тя не е един наш огледален свят, нещо обърнато наопъки, от другата страна на вратата  :)
Цитат
Някои учени смятат, че е възможно да съществуват цели галактики и планети от антиматерия, но това все още не е доказано със сигурност.
Уикипедия
Благодаря ти [cvetee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.