Автор Тема: Увертюра на болката  (Прочетена 833 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Увертюра на болката
« -: Ноември 08, 2007, 17:26:54 pm »

Не искам да съм усмивка в безкрая.
Нека бъда тайната на Луна,
забравила да изгрее.Не, нехая,
че ме обичаш светла.Нямам вина.
Очите на залеза се затварят,
с тях и времето ще заспи.
Толкова силно те желаех,
че душата ми в бездна се изроди.
Полюсите се размениха, океаните
замръзнаха, адът проплака във рай.
Ангелско перо облече тишината,
началото се помоли за край.
Преминавам през пръстите ти -
тъмно вино.Изпий шепота,
утайката изхвърли.
Пияно утро на ревера си не забравяй,
остави го в леглото си...
Нека и то поспи.







,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Jane

  • Коледна муза
  • Master
  • ******
  • Публикации: 1510
  • Пол: Жена
  • Лесно е да оставиш отпечатък, но да го заличиш....
Re: Увертюра на болката
« Отговор #1 -: Ноември 09, 2007, 12:03:53 pm »
А аз ще гледам - спокойно отстрани
и с цялата ми трезва чернота
ще прикова Луната - денем да блести,
а нощем да е луда светлина...
И най-накрая ти да проумееш,
че утайката (на виното) горчи
хилядократно повече от него,
от мен, от теб, от нещо, дето спи...


ПП: Излишно е да те поздравявам, Гео.. Страхотна, както винаги!

Под сълзите на есенните листа...

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Увертюра на болката
« Отговор #2 -: Ноември 09, 2007, 14:18:37 pm »
 :)
Горчиво буди сетивата
и пламва в сведени очи.
Когато ми блести Луната,
сънувам будна.Не крещи!
Със шепот премини оттатък,
където дебне пустота
и раснат вехнещи цветята
на всяка губеща душа.
Там всяка стъпка прави рана
в плътта на хладна,бяла пръст.
От глина ваем свойта драма,
на храм от думи златен кръст.
И пием жадни търпеливи,
лежали дълго в пръст вина,
във бъчви дъбови.Изстива
сърцето...Не търси вина.
 [heart__]


 
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.