Клетвата е до гроб

[ilusia]

Роднинииииииии
Вероятно при тази така звучна и пищна думичка на всеки един в съзнанието изникват безброй много картинки , мисли , муцунки и очички , мокри целувки и треперщи старчески ръце....
Днес докато се къпех си припомнях снощната вечер. Телефонът иззвъня , мъжки глас " Съни , събрали сме се с момчетата и идваме у вас " , приятна топлота на задоволство , харесвам си колегите , а и винаги съм имала повече приятели жени , но най-верните и до днес си остават момчета. Тъкмо да промърморя със весел глас " време беше " и погледа ми се спря на 3 силуета в леглото ми. Колко съм глупава , а им правя сандвичи за из път. Съвсем забравих , че имам гости. " Не Тишо " " Ама как не бе ? ", " Дай ми Цанко , ало Цани , днес не е удобно "
Та така.... Братовчед ми , май се пада 2 ри , със съпругата и болното им детенце бяха на доктор тук. Вратата звънна , съквартирантката извика " Съни ... някакъв мъж те търси " Я , бате , викам си на акъла ... след много молби ги накарах да останат у нас. Такива са. Всички са такива - съобразителни , не искаха да ме притесняват. Съпругата му веднага ме прегърна , а аз дори не помнех името й. Да.... до преди година вървях до майка ми на сватби и тържества и само тихичко я подпитвах а тва сега кой е ? И какъв ми е ? И не мога да опиша колко.... велико е. Да , не знам имената им и от страх да не сбъркам цяла вечер ги наричах кака и бате , но пък дали беше точно и само заради това ? Обади се майката на кака , я и тя ме познавала.... Разбира се и нейното име не знаех :) Кака и бате.... приятно е. Нали знаете , децата винаги докато са малки се правят на големи , е аз уж съм голяма.... и сега ми е хубаво да не са "Евелина и Влади " или " Мила и Александър " " Десислава и Цветан " сега искам да са кака и бате .... В град в който си нямаш никого , няма нищо по-топло от думата " кака и бате " на собствената ти маса , в твоя си дом. И реших да си излея душата.  Толкова много писах и писах за хора , които.... Е казвах им , че ги обичам , че съм богата с тях. А днес къде са ? И коя съм аз ? Забравено име , отдавна ненабиран телефон .... Спомен ? Така е с приятелите... Кълнът се във вярност и обич а после... После живота ни  завърта и  едни остават , а с други осъзнаваш  , че никога не са идвали. И за това искам... ей така. Наздраве. За роднините !
Аз съм странна птица. Топлота за мен  е спомена от както бях на 4-5 годинки , леля ме къпеше на каменната чешма в двора на село и ме наричаше слънчице. За Коледа мечтаех с мама да идем на село , а нямаше по-голям подарък от този през Новогодишната нощ да легна на пода в лелиния дом. Виждам роднините си 1 годишно , някои от тях дори по-рядко. И макар да прозвучи нескромно ние не сме просто роднини. Ние сме род. Наброяваме вероятно към 500 души , а тъй като не познавам и половината много е възможно да сме и много , много повече. Но няма значение. Няма значение , че не познавам братвочедите си  , лелите и чичовците си , вуйните и вуйчовците си. Знам , че светлите очи и нежно пощипващите ме ръце са искрени. Че обичта им е чиста и човешка. Че макар заради чепатия си характер много често да съм мъмрена и одумвана , възнаграждавана със укорни погледи и начумерени лица... Тези хора вярват в мен. Винаги ми повтарят колко специален и прекрасен човек съм. Леля цял живот се опитваше да ме предпази. Не помня колко пъти ми е повтаряла да се пазя от хората , с ласкав или тревожен тон ми говореше " не се предоверявай , твърде добра си  , твърде наивна и чистосърдечна " А аз си мислех на ум " Леля пак прекалява , по цял ден вижда убийства и съди разни изверги... " Браво Лелче... пак не те послушах и пак се оказа права.
Нашето племе е шарено и разнолико. Братовчедите ми са побойници , особено единия  :naughty: Има безброй много случки , но най-шантавата е когато в тъмното зет ми го арестува , натупа го едно хубаво , а после осъзна , че това е бате :)))
Жените ни са майки , съпруги , вдовици , бащи .... Веднъж влезеш ли в семейството ни си обречен до живот на обич , подкрепа , приятелство  , ласка  и вяра. Клетвата е до гроб. Силни хора сме. Винаги сме били такива. Весели , усмихнати , безумно работливи.... чисти и безкористни. Децата ни са общи , майките и бащите са майки и бащи на всички. Братовчедка ми загуби татко си на 11 години. На погребението плачеха само бабите. 2000 души изпратиха вуйчо. Никой мъж не заплака. Никоя жена не заплака. На вред имаше съкрушени лица , подути , почервенели и подпухнали лица. Блуждаещи погледи . Но нямаше сълзи. Хора разделени по двойки , вплетени ръце , споделени прегръдки...но не и сълзи. Те не бяха за там. Те бяха за тъмните нощи , в които никой нямаше да види сълзите ни. За тишината и самотата на болката ни. Те бяха за нашата интимна мъка , която никой външен човек не можеше да сподели и усети. Голямата ми братовчедка хвана ръката ми и ме заведе при вуйчо. Не ме пусна. Вървях... в ръцете си държах огромна тепсия със жито , пред мен беше само братовчед ми. Огромен , слаб , висок , силен и красив.... с кръст.  Приличаше на Исус. Бавни и тежки крачки сякаш ще падне от тежестта на дървеното кръстче. Не смеех да се обърна. Броях само сенките. Една , две , три... хиляди... Имаше нещо толкова красиво и величествено в този празник на всеобща гибел. Всеки погреба нещо от себе си с вуйчо. И всеки дари част от  сърцето си на вуйна и малкото момиче.
На сватбата на сестра ми тя запя.. Запя любимата му песен. И тогава Бога ми нямаше мъж , жена и дете което не заплака. Всички тайно , в тоалетните и ъглите на ресторанта. Тихи сълзи. Скрити.
Това е моят род. И това съм аз. Черната овчица . Винаги когато съм сред тях се притеснявам да не сбъркам , да не кажа или направя нещо неправилно . Да не разочаровам някого...
Но ги обичам. Те са моите ... мои. Винаги верни , винаги изправни , горди , силни , могъщи хора са.
Майка ми е истинска дама и всички я боготворят. Леля ми е сърцето и разума на всички. И снощи , аз усетих погледа на бате. Усетих , че сякаш без думи ми казва " същата си като майка си " и нямаше по-голям комплимент на земята от този. Някой да ме сравни с Румяна - човекът на когото всички се възхищават и обичат.
Вероятно думите ми са адски сантиментални и дори не уместни. Вероятно много хора ще се запитат защо споделям всичко това с напълно непознати....
Защото искам да кажа на целият свят , че няма нищо по-велико от чувството за принадлежност. И няма никаква по-силна обич от обичта на семейството....