Тук-там-е...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Ден пореден, на делника скучен
покривът стърчи под синьо-сиво небе.
Очаквам емоция от него да получа,
като облачетата: тук-там-е...

Два комина на съседната къща
любопитно надничат в моя двор...
А пепелта им задушно обгръща
на моята къща свежия простор...

Ето - съседът уморен се прибира
от работа... Колко е клет!
Тъй задъхан, дори не открива,
че му се смеят комините най-напред!...

Баба някаква мина под прозореца ми...
Баба, ала на 22!
Състарена от градската мода...
С дядо до себе си - подобно конте!...

Позвъня на вратата ми гълъб загубен -
онзи, пощенския разносвач...
Все разсеян, все влюбен или разлюбен,
на клюките пръв разказвач!...

Гледам: котаракът ми пак се прибира -
горд, изправен, кокетно напет!...
Явно успешно е минала - разкривам го -
имал е тайна среща във пет!

Слагам вода да се сгрее на печката,
прибавям 2 лъжички интерес,
за 2 чаши със разкази горещи
и аромат на бразилски деликатес!...

Ден пореден, на делника скучен
абсурдът стърчи под синьо-сиво небе
Очаквам емоция, някаква случка...
някаква тръпчица... тук-там-е...

[Gentiana]

За чашка интерес се кандидатирам.
Ще почерпиш ли с бразилски аромат?
До теб на дивана ще се паркирам.
От този делник ми писна. Скучен град.

[devil4o] [hey sexyy]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Защо пък не? Ще си направим празник...
Кой казва, че на светците само дни
били им писани на календара?...
За нас е днешния - Кафеен го кръсти!...

Бразилски ще те черпя, ти ела самата,
ще се напием здравата, а сутринта,
когато зимата почуква мръзла по вратата,
на пук ще се търколим във снега!...
[devil4o]

[Gentiana]

И на снежни човеци можем да се направим...
Нали имаш в къщи морков, тенджера и метла?
Ако пък бързо се разтопим и това става -
яхваме метлите-вещици...И полет в нощта.
[lol] [lol] [lol]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Може, може... Пристигам с метлата,
ти само прозореца си ми отвори,
че често ми се случва - аз, горката -
все се блъскам в чужди затворени врати!...
[sad3]

[Gentiana]

Прозорецът ми винаги е отворен,
обичам с вятъра да си говоря по мрак,
когато той на перваза спира морен
и отегчен съблича зеления си фрак.

За глупости хиляди той ми разказва,
които е вършил от сутрин до сега.
Смеем се лудо, скрити в топлата пазва,
която гальовно ни разтваря нощта.

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Тогава с вятъра ще долетя
                 да те навестя
накрая на този ден отегчен...
                 изморен...
На края на света ще се спра -
                 у дома,
ако ме приютиш мен,
                 там, с вятъра ти зелен...


Искам при теб да се скрия,
                 да се свия,
да се откъсна от света задушен,
                 огорчен;
под ръцете ти да се разплача, да се открия,
                 сила да пия...
Моля те, промени ме в края на този ден,
                 бъди до мен!

                [frozen]

[Gentiana]

С вятъра ми зелен ще те чакаме двама.
И той ще те приеме и  обича като мен.
Приказки ще  разказва със смях по пижама,
когато навън угасне умореният ден.

Ще те променя, ще станеш светла и силна,
като дявол няма вече да си тъжна и зла.
Под ръцете ми ще се превърнеш в цвете милно,
после на вятъра ми нежен ще те подаря.

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Може би розово глухарече ще стана,
ще отлетя на шега някой ден
и пътя безгрижно ще хвана,
откъснала се от корена изсушен...

Може би частица от тебе взела,
от твоята сила и добрина,
ще стана и силна, и смела
ще бъда като тебе... Жена!

[Gentiana]

Обичам розовите глухарчета,
те ми напомнят разни сладки неща.
Нежни са пухкавите им фенерчета,
светят с отразена от мига светлина.

Родена си да станеш жена някой ден.
Момиченцето в теб пази, не убивай.
Дали ще искаш да бъдеш като мен
времето ще покаже. Не унивай!

[Arinna]

[usmivkaa] [usmivkaa] [usmivkaa] От стихчето лъха много настроение! Ако това си искала, постигнала си го!  [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [cvetee] [cvetee] [cvetee]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Някой ден, някой ден ще разцъфна
като малко глухарче в дланта
на човек, мене с обич прегърнал,
на Мъжът, от мене сторил Жена...

Някой ден, някой ден ще порастна,
ще се пръсна по таз синева,
ще се пръсна в небето прекрасно,
да ме вземе Зеленият вятър бора...

За секунда света ще пребродя,
ще се върна с безшумни криле,
пак ще кацна на твоя прозорец...
Ако е още отворен за мен...

[everlasting]

 [евала] [евала] [евала] [евала] [евала] [евала] [евала] [евала] [евала] [евала] [евала] [евала] [евала] [евала]

[Gentiana]

Прозорецът ми винаги ще ти е отворен,
когато се връщаш от далечни земи.
Ще посрещам с усмивка топла духа ти морен.
Идвай често , спокойно и ми говори.

Донеси ми нещо екзотично и мило-
орхидея със странен, прекрасен цвят.
Разкажи ми за вятъра с буйната сила
и за целия от теб обходен свят.

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Ще се връщам, щом с мисъл повикаш,
приласкаеш ме нежно по здрач...
Ще се връщам и тихо ще пиша
по лицето ти горестен плач...

Денем ти бъди част от тълпата,
ала вечер, щом останеш сама,
на прозореца отвори перилата,
посрещни ме с китка росна тъга...

Прегърни ме с ръцете си бели,
пожали ме с очи - кадифе...
В тоя миг двете, времето спрели,
ще живеем с едничко сърце...