Нощта на времената ми!...

[{dulgokoska}]

Магнитът на ръцете ми е слаб...
Не задържа нищо повече от вечност...
Късметът ми – предимно еднокрак...
На гърба си нося, за да е по-лесно...
***
Не си прикривай своя полубог...
Няма да го свърша със насбъдване...
Не го познавам, той е само твой...
Доверяваш му се, зная, по разсъмване...
***
И днес ще поиграя на Живот...
Понякога така се получава...
Че намираш нещо... качваш се на Стоп...
Веднъж боли и после... не минава...

Не научих да сме несами...
Магнитът на ръцете се откача...
Богът ми къде ли се е скрил...
Нощта на времената ми без здрача...

[Афродита]

хубав стих ... донякъде намирам себе си в него ...  [cvetee]

[vesselin]

Разкошен стих!!! :)

[TallyWeijl]

Разкошен стих!!! :)

[inloveee]

[phibi]

 :)  :)  :)