През пръстите ми се процежда тишина

[Gentiana]

Когато пръстенът ми
с твоя се сплете
и проридае глухо
тишината,
полузагърната
в парцалено небе,
посоки хиляди се пръсват
в тъмнината
и все едно е по коя вървим,
дори усмивката
е сянката на вятър
и рони листи розови...
Не спим.
Сънуваме наяве.
Спят цветята.
Внезапен порив
да налееш пустота
във чаши две
и дълго да пируваш
с изстиналото ми,
предателско сърце.
На свещи някак си
по-искрен ми се струваш.
В зори очакването е
червена пелерина,
а в джоба и -
протъркан, стар билет
от представлението
"Колко време мина..."
Търкулната монетка...
За късмет.
Със сърпа лунен
накоси копнеж
и  ложе от въздишки
постели ми.
Преди дълбоко
във душата ми да спреш,
не казвай нищо.
Болка?!...
Ще премине.

[me4tatelka]

Ще премине разбира се  :)
Прекрасен стих! [bravisimo]  [inlovee]

[Jane]

Гео, Гео... Ти си просто класика.

[Gentiana]

 [devil4o] [dance4] [namigG]

[Тя]

 [spining heart] :flowers:

[Gentiana]

 :) :kissoflove: :kissoflove: :kissoflove: :kissoflove: