Завинаги разделени
Скитникът и phibi
Преди не бях открил дъжда,
мечтите бях забравил, отровни,
надеждата бавно покри се с ръжда,
родена и мъртва от мисли греховни
А бях сред капките ти спотаена –
една мечта сред сто мечти.
Лекарство имах. Наранено,
сърцето ми към твоя свят лети.
Не търся теб, само смърт,
мечтая за сладко забвение,
а ти прекрати този път
със рози, тъй сладко падение.
Не търсиш мен... не ме и искаш...
Проклета обич! Колко ще болиш...
Отивам си. Отвътре ме натискаш.
Търси си твоя смърт. Фетиш.
Дали фетиш или желание?
Да гледам теб е отвратително страдание...
Желая теб, а няма да те имам...
Днес мойта булка-смърт ще взимам...
Вземи си я.
Аз си отивам.