Бели цветя

[Gentiana]

Розови облаци в сиво, зимно небе -
на дързък вятър целувка нежна.
Тупти в тишината хладно, бяло сърце
на зимата - кралицата снежна.

В облаците мислите ми се реят пак.
Търсят сянката на светлината.
Красива одежда от лилаво-син мрак.
В нея тя ми е днес непозната.

Някак тъжно ми става, защо е така?!
Няма отговор, плаче душата.
Замръзват сълзите, стават бели цветя -
снежинки нежни, пухкаво ято.

Ще минеш по белите пътеки в нощта,
вместо вятъра ще ме целуваш.
Ще сънувам облаци, ще плача сама.
Тръгваш вече и с мен се сбогуваш.

[viento violento]

не тръгвам, просто днес ще обикалям,
едва ли ще се спра аз някъде,
тъгувам, че аз теб си забранявам,
ъх, да отлетя, но няма накъде,
живот ли е, ако посоки липсват, 
и да съм топъл днес или студен?
греша ли, че летя аз напосоки,
ех, ако можех да отида в онзи ден
очарователен, където ти ще си със мен ...

[KUKLI4KATA]

прекрасно стихотворение миличка!!! всичко е някак тъй хладно,и същевременно тъй красиво-студено

[Gentiana]

Благодаря ти, съкровище 

[Gentiana]

не тръгвам, просто днес ще обикалям,
едва ли ще се спра аз някъде,
тъгувам, че аз теб си забранявам,
ъх, да отлетя, но няма накъде,
живот ли е, ако посоки липсват, 
и да съм топъл днес или студен?
греша ли, че летя аз напосоки,
ех, ако можех да отида в онзи ден
очарователен, където ти ще си със мен ...

забраняваш си?! това е много жалко...
тъгата в теб ще се процежда, ще кърви.
да бъдеш с мен се иска много малко -
пусни ме просто в хладните си дни.
обичай ме, със нежността на зима,
на слънчев лъч във облачно небе,
повярвай, че в душата ти ме има,
смени сърцето си със моето сърце