Автор Тема: Мъгла...  (Прочетена 628 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен tuik

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 825
  • Пол: Мъж
Мъгла...
« -: Ноември 22, 2007, 23:17:29 pm »
  "Здравейте мили деца", така започваче една приказка на грамофонна плоча от миналото...
   Здравейте мили българи, така ще започна аз...
   Искам да ви разкажа една приказка от днешната си мъглива вечер...
   Всичко започна след като приключих работа, пристигна фирменото микробусче, чиято основна задача е да ни закара нас работниците до централните райони на София за да можем да се приберем без особени затруднения. Щях да забравя днес имаше ужасна мъгла.
   И така аз си избирам за слизане сточна гара откъдето хващам тролей №9 за да се прибера до ж.к. Борово. Така направих и днес. Да не забравя, казах ли ви че днес имаше страшна мъгла!!!
   Слезнах аз от фирменото бусче и отидох на спирката на която спира единствено тролей №9 и зачаках. По принцип този тролей е доста начесто през 5-6 минути (дефакто 7-8) спрях си на спирката аз оставих на земята стека с минерална вода които ми дадоха днес от работа заедно с със сапун и прах за пране (работя във немска фирма и тези наложени от закона норми при нас се спазват... Нека ви е гадно... :) ) и запалих цигара в очакване (една цигара време е достатъчна и по принцип и дефакто), спирката бе празна сигурно скоро е минал въртеше ми се през главата докато чаках да дойде тролей №9. Пушех и си мислех за глупости за да ми минава по-бързо времето. В един момент дойде друг бъдещ пътник, старец със, както усетих по-късно, леки психически отклонения и зачака и той.
   Аз така и не разбрах кога съм си изпушил и вече захвърлил цигарата (казах ли ви, че когато си мисля за глупости не усещам времето...), но моят бъдещ сътролейбусник ме изкара от полусъненото състояние в което бях изпаднал с някакви странни за мен свой реакции (бе започнал да мърмори да недоволства и дори да псува градския транспорт), в момента в който се посъбудих и осъзнах недоволството му реших да преценя има ли той право на такова и затова си погледнах телефона. Бе изминал половин час откакто аз бях пристигнал и съответно 25 минути от неговата поява. Има право заключих аз и започнах тихомълком без думи само в мисълта си да го подкрепям. Запалих втора цигара и го наблюдавах...
   - Хайде де, няма ли да идваш вече - каза той и с нервно движение с двете си ръце удари външната част на бедрата си...
   Доста смешно ми се стори, но не дадох воля на емоцията си, просто се загледах по-обстойно в него. Исках да видя и други негови реакции. За мое съжаление такива не последваха и аз отново се замислих за глупости. Не знам кога съм запалил и трета цигара, но в един момент се появи тролей и съответно направих две-три бързи дръпки за да не хвърлам много материал (познат навик на всеки стар пушач). Преди да хвърля цигарата успях обаче да видя табелата на предното стъкло "За гараж" и естествено продължих да си пуша спокойно. Тролея спря и всички които бяха в него слязоха. Бяха недоволни от този факт и мърмореха, когато ватмана, уж бързащ просто не потегли, а взе да си оправя документацията на топло.
   Бяха изминали 50 минути от момента в който бях пристигнал. След още десетина пристигна друг тролей. Хората се втурнаха към него, на предното му стъкло имаше табела с номер. След като спря машината обаче ватмана сложи пред нея друга със вече познатия надпис "За гараж". Новия ватман отвори вратите и веднага към него се стече недоволното множество. Той го спря с думите:
   - След мен идва друг който е за Борово.
   И след него наистина идваше друг, но също с надпис "За гараж". Хората се втурнаха към него без да забелязват табелата и останаха разочаровани когато я видяха. В същия момент се появи четвърти тролей, всички тръгнаха към него. "До петте кьошета" ги посрещна разочарвание на стъклото. Всъщност имаше хора за по близки спирки които се качиха. Преди да потегли четвъртия тролей вече бе пристигнал петия. Уведомлението на стъклото гласеше: "Бул. Прага". Зад него вече бе паркирал следващия. Една горда 9-вятка красеше челото му. всички се втурнаха към вратите (и аз с тях), някой на предната почти умолително попита ватмана:
   - Вие сте девятка нали, не сте за гараж!!!
   - Не не съм - отвърна с ведра усмивка той.
   Аз се качих от втората врата и понеже нямах билетче, се придвижих напред за да си купя.
   - Имате ли билети?
   - Не - бе отговора.
   "Е тогава ще пътувам гратис", ми мина през главата. седнах на една седалка и сложих стека с минерална вода в краката си. Бях доволен. Всички бяха доволни.
   На спирката на военна болница се вгледах в светештотоинформационно табло №9 - 1 минута, №2 - 11 минути, №8 - 70 минути...
   "Горката Юлия", мина ми през главата преди да се замисля отнова за глупостите си...

   "И всички заживели весели и щастливи" - така завършват приказките.
   И всеки се замисли за своите глупости - така ще завърша аз...







Развей черен флаг,
на който пише без думи:
"МРЪСНО МИ Е
В ДУШАТА МИ...
МРЪСНО МИ Е
В ДУШАТА МИ..."

Неактивен Barbarian

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 622
  • Пол: Мъж
  • die,die,die my darling...
Re: Мъгла...
« Отговор #1 -: Ноември 26, 2007, 10:41:40 am »
 :) Много готинкко. И до болка познато,макар и не в такива мащаби. :)