Автор Тема: Необходимост от прераждане... [elf`s_soul & vOsYcHnA_pRiNcEsA] (Прочетена 733 пъти)

vOsYcHnA_pRiNcEsA · « -: Ноември 25, 2007, 01:09:30 am »

Аз давя се в свойте спомени...
И истината задушава ме...
Обричат ме на смърт едни илюзии,
с които вечно заблуждавах се..

Аз наивна бях и сляпо вярвах...
На всички ви, доверие гласувах,
но разбрах сега... себе си предадох,
когато на чувствата ваши робувах.

Слугиня бях на егоисти...
Та този свят препълнен е с тях..
Душата си раздадох с мънисти
и някъде сред вас я разпилях...

И нямаше кой да ми помогне,
да опита с мене да я събере..
Всеки искаше да се домогне
до мънистата ...
И повече от тях да окраде...

Откраднахте по мънчко от всичко,
от добротата, от усмивката дори...
Окрадохте ме тъй егоистично,
че на всички вас аз заприличах, може би..

Защото нищичко във мене не остана.
Зейнаха големи празноти...
Душата ми не е душа, а цяла рана,
от която крвъ не спира да шурти.

И глас за помощ вече нямам
и него ми отнехте с лекота...
Днес опустошена аз умирам,
не ме оставяйте сама поне сега...

Елате всички вие, вижте!
Насладете се на своите дела,
с които мене вий сломихте!
Ваша е днес победата!

И бялото във мен загина,
в неравна битка с всички вас...
Светът ви черен ме проклина,
съсипа ме и ето моя смъртен час...

Но душата моя беше чиста...
И след смъртта ми ще се прероди!
На пук на всички вас – егоисти!
На пук на всеки, който ме рани...