Късогледащи!...

[{dulgokoska}]

Коланът ме пристегна на Погрешното...
Усука се... вратът ми се изви...
Ръце от кожа сключиха наречено...
"Примирие"... а фактът му души...
Окапват бавно дните ми по календара...
Болест плъзна... може би мана...
Пръски на коприва ми припарват...
В локвите от стъпки по роса...
Дълбоки са... и пълни с тежко вино...
Размит, цветът им, сякаш се мени...
Ту е кисел, ту безкрай горчив е...
А да пия искам. Трябва. Пресуших...
Кривите си пръсти... не прикривам...
Вече. А на показ им е зле...
Смеят им се всички днешни клоуни...
Вчерашни и утрешни. Манеж...
По който се търкалям на главата си...
В опит онзи "Мир" да разруша...
В очите Ви, навярно съм забавна...
Но виждате ли , питам, си носа?!...

[Афродита]

нещо напоследък все пишеш за тъга ... хубаво, но мъчно...  [reevvv] [inloveee]

[vesselin]

Този стих е абсолютното съвършенство!Изключителни усещания вкарани по перфектен начин .Не знам как да те похваля ,защото стихът казва всичко,което е нужно.Класика!!!

[{dulgokoska}]

вярвам, че поне вие сте ме прочели с нещо, различно от очи...
Благодаря, че ме погледнахте! :)

[dodic]

Дълбок поклон ти правя Дългокоске.

[NiksY]

Невероятно е :)