Не съм те викала по име.

[ilusia]

Не съм те викала по име.
Не съм ти говорила и за любов.
Не казах "погледни ме"
Не помолих и за нов живот.

Не те поисках. Даже и на сън.
Не Те желаех. Не те копнях.
В очите ти живеех. Бях и грях.
И себе си така харесвах .

Любовта ми никога не натежа.
Умора бе деня. Нощта извезваше
те от звезди , от тихите и никому
не подарени въздишки.

И восък бях. Разтопени върху
кървава вода , златисти нишки.
Забравих те за век или пък два ?
Съня ми тая нощ пак те пожела.