Черният котел изрових
в купчината вехтории,
книга скъсана отворих
със отвари и магии.
На рецептата отгърнах
за любовен елексир,
ала тутакси посърнах-
препрочитах я безспир.
Съставките за нея бяха
хиляди на брой поне,
заместители не щяха
и повдигнах рамене.
Отново поглед вперих
в книгата прастара
и тогава изнамерих
подходящата отвара!
Котелът доближих,
напълних го с сълзи,
изненадващо открих,
че ми останаха дори.
Спомени прибавих,
раздробих ги вяло
и сърцето си добавих-
пропукано, нецяло.
Лъжица болка сипах
и страдание на вкус,
самотата си прибавих
към останалата слуз.
Сложих най-подир
надежди и мечти
в новия си еликсир
и оставих го да ври.
Смес забърках сива,
миришеща на гнило -
започна да прелива,
гъста бе като лепило.
С отвращение отпих
и паднах на земята,
на две се там превих,
държейки си главата.
А подът беше хладен,
твърд и странно сив-
лежах до болка празен
и пак не бях щастлив.
Защото след като видях,
че любовният не става,
да забъркам аз успях
еликсирът за забрава.
