Днес не разговарям с пеперуди!…

[{dulgokoska}]

Днес не разговарям с пеперуди…
Но ако в мене се разбиеш на триптих…
Може би, това ще ме принуди…
Да отместя кухия си щик…

И да те пусна…Шеметно хвърчило…
Нависоко колко ли ще издържиш…
Пази се, моля… щипчица, коричка…
Залче да е, мен ще приближиш…

Да те гледам… с правилната форма…
Размахът ще ми хвърли крива сянка…
Под нея ще се сгуша и опорите…
Ще ме помилват с твоята осанка…

А пчелите… кошер ще оставят…
На рояци облаци да свирят…
Да те следват, пазят с оня вятър…
Дето се представя с мое име…

Днес… отказвам всички пеперуди…
Да прибирам в празния стомах…
Но, ако понечиш да се будим…
Ще си измисля сън с въздушен влак…

Защото аз криле не ще получа…
Но релси да направя бих могла…
По формата на силния ти пулс и…
Може би със теб да полетя…

[XpacTa_lavista]

Много ми хареса последната строфа

[Zatoichi]

На мен ми хареса всяка строфа 

[dodic]

Аз все се губя в редовете ти Дългокоске.
Вълшебни са - затова.
Поздравче.

[Gentiana]

Поздрав за пеперудите
Знам, че ще им проговориш...
Нали си цвете 
 

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Пък, аз вече ти казах, какво мисля! Няма да се повтарям, само ще те поздравя че се накани 

[{dulgokoska}]

така ме усмихнахтеее

много се извинявам за закъснението, но дължа едно голямо БЛАГОДАРЯ на Вени и Зу
всеки вид критика гради, дано ме изваете възможно най-много
П.П. Принцесата, аз вече пишех, когато ти си пусна коментара, да знаеш, че не съм забравяла