Спирки!...

[{dulgokoska}]

Две очи не бива да се лутат...

Има толкова възможности пред тях...
Едно море, два вида кея, стъпки...
Милиони лодки, кораби от смях...

Ладии, покрити със монети...
Изградени от каприз, стени...
Клепачите остават ли нечути...
Когато казват "Изборът гради"...

По осем гряха, кацнали в моментите...
Дванадесет изгубени къщурки...
Нямат брой плаващите пясъци...
Но две очи не бива да се лутат... Мъртви...

Зони, глухи точки, бели врани...
Биха спряли всеки тръгнал влак...
Но погледът ти, пълен със печали...
Не трябва да остава в гара "Как?!"...

[danito]

 [bravisimo] [bravisimo]

[XpacTa_lavista]

Харесват ми спирките ти, дългокоске [cvetee]

[vesselin]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [a taka]

[Mistic]

[bravisimo]


Чудесно...

[me4tatelka]

Две очи не бива да се лутат...

Има толкова възможности пред тях...
Едно море, два вида кея, стъпки...
Милиони лодки, кораби от смях...

[heart__] [heart__] [heart__]

[phibi]

Една дума - Ти!  [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[Jane]

Хммм.. красиво..и проницателно...

[rado]

 :) Разбира се, че е така.
Чудесно е.

[Zatoichi]

Очарован съм  :)



Две очи не бива да се лутат,

когато пристан сигурен ги чака,
водно цвете,вятърни крайбрежия
и пера по залез от мечта на чайка.

Платна и устрем,избор над вълните,
който пъзел от неизвестности реди;
проблясъци отпред намекват дните...
Всеки щорм е капчица "преди".

Когато се залутат път след път
по последните надеждни терминали,
не бива да е пълен погледът
с разтопени сияещи печали.

[krasimir]

Хареса ми. [bravisimo]