Поетите се изхабяват

[ilusia]

Поетите се изхабяват от твърде злато ,
от многото поклони , пируети и декори .
И винаги намира се за чистотата им
човек безмилостно да спори.....

Поетите умират рано , от много премълчаване ,
строфа подир строфа глад от неразбиране.
И винаги се борят , с очи отворени , до премаляване ,
че сърцето не е кутийка , чувствата си в която да побираме.

А аз не съм като поетите, поклони,пирове , цветя.
Вехта съм. Като дрехите , но винаги с повдигната глава.
Давам , сякаш всичко имам. Обичам за последно.
И в тишината се намирам. Парче от пъзела поредно.

В себе си пазя всичките белези. От пренебрегване.
От разкъсани стихове и изхвърлени моливи.
Може би съм като свещите - плаха и пареща ,
но не умирам от ледени пориви ....

[JASSEN]

Красиво е :)

[ilusia]

Благодаря Яшо  [inlovee]

[melnelen_f]

Божествено е, мила  [inlovee]

[неземен]

Привет!Сложен човек,сложни чувства,сложна поезия.Трябва да се повдигам на прости,на самия връх на върха им,за да зърна тези си-бемоли и пируети.Но за стиха,"сърцето не е кутийка,в която чувствата си да побираме.",започвам до не ти се сърдя,за умората причинена от бездната от мисъл и истина,с които е зареден стиха.Иска ми се да прочета твое нещо от вида:
Напред науката е слънце,
което във душите грей.
Напред народността на пада,
там дето знанието живей.
Или
Вечер ще дохождам във съня ти,
като далечен и нечакан гостенин.
Не ме оставяй ти,отвън,на пътя,
вратите не залоствай.
Или
Съмна в сънните градини,
всяка капчица роса
отразява ведросини,
ведросини небеса.
Или
Напразно,майко се боиш,
че скитане ме изхаби,-
е ти си вече може би
от син забравена остала.
Или
След всичкото,което преживях,
съвсем не съм се юрнал да живея.
Аз бих желал,преди да стана прах,
на меко слънчице да се погрея.
Или
Селце планинско,сред което
ленива есента пълзи
и блеят тук-таме кози
в шубраците на битието.
Или
Мяркат се в утринна дрямка  унесени
сини далечни гори,
ясни лазури,върху им надвесени,
пурпурен блясък покри.
Или
Разплакала се гората,
гората и планината,,
и на гората дървето,
и на дървето вършето,
и на вършето листата,
заради Индже войвода.
Аз се мъча да го правя,и мисля,че не греша.По близо до народа,до простотата,до простата,обикновената човешка истина за живота и хората,която  е в сърцето и душата на всеки от нас.
Бъди здрава и слънчев ден:неземния

[dodic]

Поздрав. :)