На сестра ми, която не видя звездите

[kalista]

Чух същата била си като мене -
малка, крехка.. И невинна и красива.
Но теб Смъртта избрала първа да вземе,
разбирам, взирайки се в снимка сива.

На нея са родителите ни, мила -
държат ме - бяло снопче - във ръце.
И те са най-висшата закрила,
макар и с разкъсано сърце.

Години аз се чудех, защо тук майка ни не се усмихва..
Години.. Но разбрах - на две сестрички живот бе дарила,
ала прекрачваше прага само със една
и болката жестока в себе си скрила.

Поглеждам снимката отново и ей там - най-отзад съзирам -
домът родилен - хорска радост - твой ковчег...
Мисля си за тебе и утеха не намирам,
дали ще се срещнем в някой бъдещ век?!

Дали гледаш ме отгоре ти, сестричке,
дали се смееш и плачеш със мен?
Дали разбират ме всички -
липсваш ми ти във всеки мой ден!!!

Макар и да не съм те аз познала -
въпреки че името ти аз дори не знам,
ръка винаги ти бих подала
и когато нужда имаше - аз щях да бъда там.

Чудя се какви биха били игрите наши -
дали двете в пясъчника щяхме да се ровим,
до здрач да играем на стражари и апаши
или съкровищата си малки да пазим.

А къщичката, която татко подари ми,
дали щеше и за теб да има?
И ако бяхме двечки - момичета силни,
дали щеше да е друга тежката зима?

Какво ли би било със тебе заедно да растяхме?
Щяхме ли да побъркваме хората с малките си номера,
двете да се маем на изпита дали успяхме
и до зори да говорим за момчета и сума ти неща?


Липсваш ми, сестрице!
Макар че ръчичката ти нивга не докоснах.
Липсваш ми, звездице!
Без теб до мен сама порастнах..


И гробът ти не знам къде е,
ала мислено нощем цветя ти поднасям.
А в сърцето страшна дупка зее -
защото дори споменът за тебе нямам.

В сънищата знай - винаги сме двете -
сестричке, която не видя звездите.
Но разделя ни утрото ръцете
и с теб оставам само във мечтите.

[NiksY]

Не знаех за това. [reevvv]

[SkitnicaVmoretO]

 [reeeev] [reeeev] [reeeev] [spining heart]

[Gentiana]

 [gu6] [evala]

[krasimir]

 [sad3]

[DeTe_Ha_Xaoca]

Разбирам чудесно какво изпитваш, Миме аз също съм по-силното бебе  [reeeev] дали съм щяла да имам братче или сестричка не се е разбрало, но такъв е живота имам си по-голяма сестра и си я обичам повече от всичко  [reevvv]

[kalista]

Не знаех за това. [reevvv]

Трудно се говори за такива неща, Ники.  [sad3]

Мег -  [reevvv] [hugs and kisses] Аз имам по-малка сестра и също много я обичам. Старая се да й помагам винаги. И аз не знам защо зачовърках миналото, но понякога, когато не можеш да говориш за някои неща направо, така е по-лесно. А и тук знам, че споделям на близки  [sad3]

Крис, Гео, Красимир -  :fireheart:

[XpacTa_lavista]

Много тъжно и искрено [reevvv]

[Lucky]

Много е хубаво.. Гадно е, когато поводите за хубави стихчета са такива!  [mhmmmm] [reevvv]

[me4tatelka]

Разплака ме, мило...  [reevvv]  [heart__]

[kalista]

 [sad3] [hugs and kisses]

[RAZLICHEN]

Много тъжно и искрено [reevvv]

[bubeto]

 [reeeev] [reeeev] [reeeev]

[kalista]

[Petrov]

Невероятно стихче и адски адски тъжно  [sad3] , до сега така никое стихче не ми е въздействало така ... Поклон   [sad3]

П.С. Съжалявам мило , че си нарушавам обещанието , но не мога да не дам коментар за него