"Вчера" вече си отиде
и мъката остана няма.
И нещо жално ми се свиди,
защото теб до мен те няма
И последни звънци, и последните срещи,
а звездите над нас изгасват - плахи свещи.Общи цели, трепети, а и пътят е един,
хора приели ни като щерка или син.
Бъдещето ден по ден градяхме,
като братя и сестри заедно растяхме.
И последни звънци, и последните срещи,
тръпнат от спомени сърцата горещи.И ме очаква нещо различно, ново.
Но тийнейджърското ми сърце дали е готово?
Не се обръщай назад, падат мъгли,
облаци забулват наш'те почернели очи.
И последни звънци, и трепети сякаш,
а ти от пиедестала на моите мечти ми махаш.Заели сме отново местата си, но усмивките ги няма,
сякаш да се смеем сега е свещена забрана.
Сълзи пълнят очите, шуми в нас буйната кръв.
Трудно е - все някой трябва да напусне пръв.И последни звънци, и трепети сякаш,
а ти безпомощно от разлъката страдаш.[/color]
Неискани стъпки ни водят нанякъде.
И разпилени спомени ни срещат навсякъде.
Пет години и в тях многобройни съдби.
Музика, лъчи, луната над нас натъжена блести.
И последни звънци, и смехове разпилени,
но оставаме с нашите мигове споделени.Виждаме себе си на черно-бяла холограма,
съдбата застига ни, но посреща ни няма.
Пет години, изпълнени със страхотна емоция -
на училището наше безпатна промоция.
И последни звънци, и смехове разпилени,
но остават в сърцата спомените съкровени.
