Тя-силна жена,
с очи към морето
вперила поглед
към бурна вълна!
Усещам страхът и...
по топлия пясък
и облаци нощни
навяват тъга....
Тя плаче самичка
там раздвоена,
стои и си мисли
за чужда любов..
Косите и златни,
преплетени нежно
се веят в звездите..
любовен дует...
Красива,но плаче
разлива умраза..
обича но страда
сърцето си скри!
А то все се връща
с тъга я обгръща
и в нощите мрачни
тя няма да спи...
Минали мисли...
в едно се завъртат.
Смях нечий шумен
в главата ехти..
Отново, отново
небето се мръщи
тя-златна принцеса
самотно стои !
Вълните я галят,
с устни целуват.
Пясъкът прашен
превръща се в пух..
Луната я гледа..
със нея ще плаче.
Тя-златна принцеса
сред нечий тих звук...
