Как искам

[krasimir]

Как искам, как моля, да те видя пак:
едничка светлина във моя мрак...
Как искам да не си изкуствена кукла,
да имаш
истИнски чувства и сърце, което да тУпти.
Как искам да си запалена свещ,
да се топиш в моите ръце от страст.
Как искам душите ни във огъня на любовта да горят
и времето за нас да спре, да се скрием от света.
Как искам, когато си до мене,
със поглед да те нарисувам.



Как искам да си винаги до мен
и всяка нощ, и всеки ден...
Как искам моята душа -
паяжина бяла, тъй нежна и така ранима -
да не усеща болка тя.
Как искам някога да се науча
да се радвам, да обичам, без да ме боли.

[Gentiana]

Нарисувай ме с поглед,с дъх дъха ми стопли.
Аз съм кукла красива, но празна.
Няма огън във тези тъй - прекрасни очи.
Манекен съм - шега безобразна.
Имам вид на жена, но си нямам сърце,
нямам вени с кръв - гореща, червена.
Порцеланово нежно, жестоко лице.
Ти напразно ще се влюбиш във мене.
Все пак се опитай, може пък да стопиш
тази маска на досада и скука.
Своя огън човешки в мен да въплътиш,
да ме съживиш със обич и мъка.


Красив стих, Краси!
Поздрав!  [cvetee]

[krasimir]

Твоят е по-хубав     [bravisimo]


Да те нарисувам, дали ще мога,
след като съм вече сляп,
за красотата около мен,
която ме заобикаля
всеки ден.
Как да погледна твоето лице,
отдавна загубих очите си.

Как да докосна твоЙта порцеланова душа?
Страхме е...
Да не я счупя на хиляди пАрчета,
със мойта груба ръка.

[tonnny_bg]

 [plqs plqs] :flowers:

[Gentiana]

Твоят е по хубав     [bravisimo]


Да те нарисувам, дали ще мога,
след като съм вече сляп,
за красотата около мен,
която ме заобикаля,
всеки ден.
Как да погледна твоето лице,
отдавна загубих очите си.

Как да докосна твоита порцеланова душа.
Страх ме е..
Да не я счупя, на хиляди парчета,
със мойта груба ръка. 

Нарисувай ме със сърцето си-
очите ти ще прогледнат.
Докосни ме с душата си-
душата ти ще разцъфти.
Порцелановата ми душа
ще стане силна и нежна,
когато с обич я докоснеш ти.

и този не е лош [cvetee]

[krasimir]

Душата ми е мъртва
птица с прекършени криле,
плачеща отново да полети,
в нея бушува вечна зима.
Пролетно нежно цвете,
не може да разцъфне  там.
Поляна бяла,
обвита от болка и студ,
чувствам как прониква в мен.

[Gentiana]

Птицата с прекършени криле
ще излекуваме.
Отново ще е жива.
И зимата ще стане пролет, знам.
Кокичета разцъфват-погледни ги!
Прекрасни са и твои.
Днес надежда ще ти дам...
Отново ще обичаш, ще те има.
Повярвай ми...
Ще срещнеш някъде
замислен, замечтан
и своята
най-истинска любима.