Седиш сама , в ъгъла свита
седиш там в плен на свойта тъга
оплакваш онази мечта отдавна убита
и горчивите сълзи напояват тази солена земя.
Мрака умело те прикрива
но въпреки всичко личат си празните ти очи
маската с лицето ти се слива
леденото ти сърце отдавна спря да тупти.
Болката, обладала твойто тяло
изпълнила съзнанието ти с злокобна тъма
молиш се, смъртта да те превземе изцяло
с всеки изминал момент чувстваш все по празна тази душа...
Няма си, не може да говориш
но дори да можеше знам ,че щеше да крещиш
чувстваш се безполезна..нищо не можеш да сториш
самотата те убива..изпълнени с кръв са твойте очи..
Страха се е вселил във теб изцяло
все по изцъклени и кристално ясни са тези празни очи
с заразата да се пребориш ..не беше успяла
плътта бе разкъсана и бяла..душата ти най накрая намери покой и спря да кърви...
