Оредява гласът ми... след теб се реди...
Насечен, парчета да има...
За да бележат къде с мен си бил...
За път... да се върнеш след Зимата...
За обич...да бъдем замалко еднакви...
Събрани ведно,неделени в секундите...
Кръвта ми се чупи...През гордост проплаква...
Ще ида накрая във Рая...при лудите...
А там е “Без теб” и аз ще съм гола…
В студа на щастливи илюзии…
Че ти ще ме стигнеш /нелуд и нестрадащ?!/…
От любов съм бекрайно контузена…
Не виждаш ли раните?Тук във дълбокото...
Парчета от счупена радост...и мъка...
Не,не във ръцете ми...Друга е болката...
Душата накъсва...Вещае разлъка...
И рехава ставам… Есента се е минала…
Опадаха с теб и листата…
Как толкова низко, надолу ти стигна…
Аз стискам все още остатъка…
И без обещания.Без навици, моля!
Без повече пътища.Повече милост.
Не исках да тръгваш...Върни се, за Бога!
Ще бъда каквато преди съм си била...
