Огнено-ледено

[Gentiana]

Горя...Защо в прегръдките на ада
душата ми изстива - айсберг луд?!
Ранена ненадейно, от засада
сред огъня умирам аз от студ.

Не ме стопяват огнени прегръдки.
Не ме затрогва дяволска молба.
Изпивам тишината в мен на глътки.
По-твърда съм от каменна стена.

Не ме докосва огънят. Треперя.
Не ме изгаря. Даже не боли.
Изгубвам се и как ще се намеря
сред тези сиви четири стени?!

Абсурдно е, но този леден пламък
в краката ми лежи днес укротен.
В сърцето на измислен, древен замък
ме чака крипта, пазена за мен.

[viento violento]

Палач, с качулка, тъмнина,
това стените са на ада,
признай си твоята вина,
ще изгориш, като награда,
ще чувстваш болка, мъки, страст,
ще страдаш, викаш, ще крещиш,
но няма да си в чужда власт,
и може би и ще простиш,
палача, който  окова те,
не, не в метал, а в чувства, нищо,
че е палач, и той на клада,
ще изгори със тебе също...

[Gentiana]

Не горят палачите-те само наказват.
Къде си видял ти палач изгорен?
Прощавам...Очите му нищо не казват.
Той няма ни жалост, ни милост към мен.
И няма да викам. Ще горя мълчаливо.
Не съм тъпа лигла, а горда жена.
Душата във мене полека изстива.
Поемам изцяло свойта вина.