Автор Тема: Огнено-ледено  (Прочетена 838 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Огнено-ледено
« -: Декември 21, 2005, 22:46:46 pm »
Горя...Защо в прегръдките на ада
душата ми изстива - айсберг луд?!
Ранена ненадейно, от засада
сред огъня умирам аз от студ.

Не ме стопяват огнени прегръдки.
Не ме затрогва дяволска молба.
Изпивам тишината в мен на глътки.
По-твърда съм от каменна стена.

Не ме докосва огънят. Треперя.
Не ме изгаря. Даже не боли.
Изгубвам се и как ще се намеря
сред тези сиви четири стени?!

Абсурдно е, но този леден пламък
в краката ми лежи днес укротен.
В сърцето на измислен, древен замък
ме чака крипта, пазена за мен.







,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен viento violento

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 76
Re: Огнено-ледено
« Отговор #1 -: Декември 21, 2005, 23:19:21 pm »
Палач, с качулка, тъмнина,
това стените са на ада,
признай си твоята вина,
ще изгориш, като награда,
ще чувстваш болка, мъки, страст,
ще страдаш, викаш, ще крещиш,
но няма да си в чужда власт,
и може би и ще простиш,
палача, който  окова те,
не, не в метал, а в чувства, нищо,
че е палач, и той на клада,
ще изгори със тебе също...
« Последна редакция: Декември 21, 2005, 23:28:09 pm от Gentiana »

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Огнено-ледено
« Отговор #2 -: Декември 21, 2005, 23:32:24 pm »
Не горят палачите-те само наказват.
Къде си видял ти палач изгорен?
Прощавам...Очите му нищо не казват.
Той няма ни жалост, ни милост към мен.
И няма да викам. Ще горя мълчаливо.
Не съм тъпа лигла, а горда жена.
Душата във мене полека изстива.
Поемам изцяло свойта вина.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.